Практическа Емоционална интелигентност за работа и личен баланс
След обучението ще общувате с повече яснота, спокойствие и уважение както в работата, така и в личния живот. Ще разбирате по-добре себе си и другите, ще усещате по-ясно хората и ще изграждате по-зрели отношения, с повече самоуважение и по-добър личен баланс.
Ще можете да разпознавате по-точно какво се случва във вас в напрегнати или объркващи моменти. Ще можете по-ясно да назовавате състояния като гняв, страх, обида, срам, вина, тъга, тревога или претоварване, вместо да оставате само с общото усещане, че ви е „зле“.
Ще можете по-лесно да забелязвате кога реагирате автоматично, кога премълчавате от страх, кога избухвате от натрупано напрежение и кога влизате в конфликт без реална нужда. Това ще ви помогне да правите пауза, да поставяте по-здрави граници и да избирате по-зряло поведение.
Ще получите и безплатен учебник от 120 страници и отделно задачи и тестови материали.
Продължителност: 6 вечери от 18:30, 1-2 пъти седмично или 4 дни събота/неделя от 9:30 или 14:30
Обучението е интензивно и групите са малки, за да осигурим лично отношение за всеки. При 5-6 заявки договаряме удобна за всички начална дата. Обадете се сега, много вероятно е останалите желаещи да чакат точно Вас, за да стартираме.
Водещ: Камен Мицев треньор по Емоционална интелигентност, организационен психолог с дългогодишен опит в обучение на възрастни, диагностика и развитие на тренинг групи. Редовен член на Дружеството на психолозите в Република България с номер 103107.
Цена: 198 €
Отстъпка 50€, ако сте участвали в курс Въведение в Емоционалната интелигентност!
Вижте календар на стартиращите курсове.
Информация и записване на тел. 0888 73 52 52 (9:00 - 20:00)
Сертификат: на успешно завършилите обучението се издава сертификат.
Методика на преподаване: теоретични и практически занятия с реални преживявания.
Учебна програма
1. Емоционалната интелигентност в реални ситуации от работата и личния живот. Защо емоционалната интелигентност е практическо умение, а не просто теория. Емоциите като част от ежедневните решения. Емоционалната интелигентност в работна среда. Емоционалната интелигентност в личните отношения. Разликата между интелигентен човек и емоционално зрял човек. Емоционалната интелигентност като умение за избор вместо автоматична реакция.
2. Видове интелигентност и мястото на емоционалната интелигентност. Логическа интелигентност и нейните ограничения. Социална интелигентност и разбирането на другите. Личностна интелигентност и познаването на себе си. Адаптивна интелигентност и справянето с трудности. Духовна интелигентност, ценности и смисъл. Емоционалната интелигентност като мост между мислене, чувства и поведение.
3. Петнадесет умения на емоционалната интелигентност. Самоуважение и здрава вътрешна опора. Емоционално самоосъзнаване и точност към себе си. Асертивност и ясно себеизразяване. Самостоятелност и лична отговорност. Емпатия и разбиране на другия. Междуличностни отношения и доверие. Социална отговорност и зряло участие в група. Проверка на реалността и трезва преценка. Гъвкавост и адаптиране към промени. Устойчивост на стрес и контрол на импулсите.
4. Разпознаване на емоции, чувства, настроения, мисли и реакции. Разлика между емоция, чувство и настроение. Мисълта като тълкуване на случващото се. Телесното усещане като първи сигнал. Импулсът като подтик към действие. Реакцията като избор или автоматизъм. Емоционалният епизод от началото до края.
5. Точно назоваване на чувствата и разширяване на емоционалния речник. Защо думата „зле“ не е достатъчна. Гняв, раздразнение, обида и възмущение. Страх, тревога, несигурност и паника. Тъга, разочарование, загуба и самота. Срам, вина и вътрешна самокритика. Радост, спокойствие, удовлетворение и гордост.
6. Емоциите в тялото и личните емоционални отключващи фактори. Тялото като карта на емоциите. Гневът в мускулите, челюстта и гласа. Страхът в дишането, стомаха и крайниците. Тъгата в гърдите, раменете и енергията. Срамът и вината като свиване и отдръпване. Личните отключващи фактори и повтарящите се реакции.
7. Саморегулация: управление на гняв, страх, тревожност, срам, вина и стрес. Саморегулация без потискане. Управление на гнева без разрушаване на отношенията. Работа със страха и тревожността. Срамът и вината като трудни вътрешни състояния. Стресът като сигнал за претоварване. Пауза между емоцията и поведението.
8. Емоционална устойчивост: дишане, пауза, преформулиране и осъзнат избор. Емоционална устойчивост като способност за възстановяване. Дишането като най-бърз достъп до тялото. Паузата като пространство за избор. Преформулирането като промяна на гледната точка. Вътрешният наблюдател вместо вътрешния съдник. Малките навици, които изграждат устойчивост.
9. Вътрешна мотивация, лична енергия, смисъл и баланс. Разлика между външна и вътрешна мотивация. Ценности, цели и лична посока. Радостта като източник на енергия. Приносът като дълбока мотивация. Състоянието на пълна ангажираност. Личният баланс като грижа за енергията.
10. Емпатия, активно слушане и разбиране на емоциите на другите. Емпатията като разбиране без сливане. Разлика между емпатия, съчувствие и свръхпомагане. Активно слушане без прекъсване и защита. Отразяване на чувство и нужда. Усещане за уважение в разговора. Граници при емпатично общуване.
11. Невербални сигнали „Хвани лъжата“. Лицето, гласът и тялото като емоционални сигнали. Микроизражения и кратки промени в поведението. Несъответствия между думи, лице, глас и тяло. Напрежение, прикриване и вътрешен конфликт. Разлика между сигнал, предположение и доказателство. Проверяващи въпроси вместо прибързани обвинения.
12. Социални умения: граници, трудни разговори, обратна връзка, конфликти и личен план за развитие. Социалните умения като практическа страна на емоционалната интелигентност. Лични граници без вина и без агресия. Трудни разговори с яснота и уважение. Обратна връзка без нападение и защита. Конфликтът като възможност за яснота. Личен план за развитие на емоционална интелигентност.
Ползи от обучението
Хората с висока степен на емоционална интелигентност по-лесно създават и поддържат взаимоотношения с околните и по-добре се вписват в дейности с други хора. Те по-добре разбират собственото си емоционално състояние, което намалява стреса и по-рядко страдат от депресивни състояния. Като цяло те са по-успешни както в личен, така и в професионален план. Степента на емоционална интелигентност може успешно да се развие и повиши, в това обучение Вие ще се развиете и фокусирате над умения, които ще Ви помогнат да разбирате хората по-добре, да постигате желаните успехи и да контролирате емоциите си.
Емоционална интелигентност
Под интелигентност обикновено разбираме рационалната, познавателна интелигентност, чийто измерител е коефициентът на интелигентност IQ. Оказва се, че емоционалната интелигентност има много по-значителна роля за успешната личностна и социална реализация. Днес тя се разглежда като значим психичен ресурс за справяне в сложните житейски и професионални ситуации.
Накратко казано, емоционалната интелигентност е способността да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, както и на хората около нас. Това е умението да разпознаваме и контролираме нашите емоции и същевременно да разпознаваме емоционалните сигнали на околните.
Интелектът сам по себе си никога не е достатъчен, защото много от проблемите са по същество от емоционален характер. Например такива проблеми са колегите, които са недоволни, когато работата не върви по техния начин, други, които са сприхави и лесно избухливи, трети, които не се справят със задълженията си по известни само на тях причини и други, неспособни да работят в екип.
Защо е важна емоционалната интелигентност
Според Даниъл Голман, един от основоположниците на емоционалната интелигентност като наука, емоционално интелигентните хора имат преимущество в коя да е житейска област. По-вероятно е те да са в по-голяма степен удовлетворени и ефективни в живота.
Хората, които не използват емоционалната си интелигентност, са по-склонни да търсят други средства за управление на своето поведение, които са значително по-малко ефективни. Вероятността да изпитват тревожност, депресия и дори мисли за самоубийство е два пъти по-голяма при тези хора.
Хората, които не развиват своята емоционална интелигентност, са свикнали бързо да си изграждат мнение по даден въпрос и да го защитават до последно, дори когато пред тях са изложени множество доказателства, че то е грешно. Това е особено опасно за мениджмънта на всяко ниво.
Емоциите ни мотивират, но могат и да ни омаломощят, ако са твърде силни и им позволим да ни завладеят. Ако желаем да получим онова, което сме решили, че искаме от живота, ще трябва да си изработим известен емоционален самоконтрол.
Можем да развием своята емоционална интелигентност. Тя се развива от най-ранното общуване в семейството и продължава цял живот. Развиването й води до формиране на правилно и адекватно поведение при различните обстоятелства, способност за активно слушане и наблюдение върху другите. Емоционалната интелигентност развива стремеж към по-високи стандарти, способност за конструктивни взаимоотношения и съвместна работа с другите или способност за правилна преценка на емоционалното ни обкръжение с цел бързо приспособяване.
Емоции
Емоция е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително, така и отрицателно или състояние на безразличие. Емоцията е процес свързан с вътрешни състояния на организма и има външна наблюдаема страна.
Всяко човешко същество е в състояние да изпита т. нар. базови емоции или 7 групи емоции: щастие, тъга, яд, страх, изненада, отвращение и презрение. Според различните източници и автори, броят и класификацията на емоциите може да е различен.
Емоциите са отговор на външни въздействия, идващи от субкортикалните области на мозъка, амигдалата и вентромедиалната префронтална кора. Емоциите създават биохимична реакция в тялото и повлияват на физическото състояние. Макар и с малки лични разлики според индивида, емоциите са универсални за всички хора.
Емоциите могат да бъдат измервани обективно чрез кръвно налягане, мозъчна активност, лицево изражение, позиция на тялото и вътрешно усещане. Така можем еднозначно да ги определяме и да реагираме, спрямо състоянията или източниците, довели до тези емоции. Опознаване на личните емоции и тези у другите хора е част от емоционалната интелигентност.
Лидерство
Успешният лидер в една организация не е онзи, който постига поставените цели и задачи, а човекът, който умее да вдъхновява и да печели подкрепата на другите. Това изисква не само добра подготовка в сферата на емоционалната интелигентност, а и способност за използване на тези познанията в ежедневното общуване. Технологиите промениха начина, по който общуваме, работим, ръководим проекти и хора, но емоциите са движеща сила.
Възможно е да помогнеш на другите като лидер, да осъзнаят собствените си емоции и да ги управляват, но не и преди да си постигнал същото със самия себе си. За това няма специални техники. Осъзнаването, разбирането и контролът на емоциите не е техника. Умението, което ти позволява да проумееш какво причинява емоционалното си състояние и съответно да спреш това влияние, се постига постепенно. Едва тогава можеш да помогнеш и на другите да опознаят себе си.
Задълбочено за емоциите и емоционалната интелигентност
Емоциите представляват най-дълбокото проявление на човешката природа. Те са едновременно вроден и еволюционно обусловен инструмент, който позволява на хората да се адаптират към променящите се условия на средата. Съвременната наука постепенно преоткрива значението на емоциите, които дълго време бяха подценявани или разглеждани единствено като пречки за рационалното мислене. Всъщност човешката история и развитието на нашия вид доказват обратното – именно емоционалният капацитет е причината за успеха на хората като социални същества. Тази способност да изпитваме чувства и да реагираме инстинктивно на определени ситуации е това, което е позволило на нашите далечни предци да оцелеят в опасни и несигурни условия, където всяко забавяне в реакцията би могло да означава смърт. Поради това, човешкият мозък и нервна система са се развивали именно така, че да могат моментално да идентифицират опасността или възможността в околната среда и да изпращат незабавни сигнали за действие към тялото и съзнанието.
Тези биологични механизми, които предизвикват емоционални реакции, са заложени дълбоко в човешката нервна система. На първо място, емоциите се задвижват от лимбичната система – древен мозъчен център, който стои зад почти всички наши инстинктивни реакции. В тази система, особено важно мястото заема една малка, но изключително мощна структура, наречена амигдала. В нея се формират и обработват емоционалните реакции, които могат да задействат цялостна мобилизация на тялото и ума в критични моменти. Когато човек е подложен на силен стрес, страх или гняв, именно амигдалата поема контрола, като изпраща мигновени сигнали до другите мозъчни центрове и до тялото, което веднага започва да се подготвя за незабавна реакция – бягство или борба. Този процес е познат в психологията като емоционално отвличане, защото в такива моменти разумът остава напълно на заден план, докато емоционалната реакция доминира напълно съзнанието.
Този биологичен механизъм на емоциите има ясна еволюционна логика. В далечното минало на човечеството, оцеляването е зависело от възможността за незабавна реакция на опасностите в околната среда. За нашите прадеди, които са живели в променливи и опасни условия, способността да реагират мигновено на потенциална заплаха е означавала разликата между живот и смърт. Затова човешкият мозък е развил способности за бързо и ефективно реагиране на опасности, като е изградил специални механизми за преработка на информацията – такива, които заобикалят по-бавните и аналитични процеси на мислене и вместо това изпращат незабавни сигнали за действие. Ето защо днес, въпреки че живеем в коренно различни условия, тези първични емоционални механизми продължават да функционират по същия начин, както преди милиони години. И въпреки това, в съвременния свят реакциите, които някога са били животоспасяващи, често се оказват проблематични и дори вредни.
Днес вече не живеем сред дивата природа и обикновено не ни заплашват същите опасности, които са заплашвали нашите предци, но емоционалните механизми в нас остават непроменени. В съвременните условия реакцията на страха, гнева или тревожността много често е неоправдано силна спрямо реалната заплаха. Например, чувството за тревога, което изпитваме преди важно представяне, публична реч или среща, може да бъде същото по интензитет като чувството за страх, което древният човек е изпитвал, когато се е сблъсквал с опасен хищник. Но докато за древния човек мобилизацията на тялото за бягство е била абсолютно необходима, в модерните условия същите физиологични реакции могат само да попречат на човека да се представи добре, да нарушат концентрацията му и да доведат до провал или стрес.
Въпреки това емоциите не са просто ненужен и остарял механизъм. Напротив – те продължават да играят важна и полезна роля в съвременния живот, макар и в различен контекст. Емоциите са ключови за социалното функциониране и връзката между хората. Нашата способност да изпитваме състрадание, емпатия и любов например е изключително важна за изграждането на социални връзки, за оцеляването на групата и за нашето лично благополучие. Без способността за емпатия, човек трудно би могъл да поддържа пълноценни взаимоотношения с другите, а липсата на тези взаимоотношения може да доведе до социална изолация и намалено качество на живот. Освен това емоциите са източник на мотивация – те определят нашите желания и стремежи, вдъхновяват ни и ни дават смисъл в трудни моменти. Без емоциите животът би бил лишен от целеустременост и мотивация, които са основните двигатели на всяка човешка дейност.
Но същевременно емоциите могат да ни изправят и пред сериозни изпитания. Например, когато човек не успее да контролира гнева си, той може да нанесе вреда както на себе си, така и на хората около него. Също така, хроничната тревожност или депресия могат сериозно да намалят качеството на живот и да доведат до редица здравословни проблеми. Ето защо познаването на собствените емоции и умението за тяхното овладяване са от ключово значение за успешното функциониране на човека както в личен, така и в социален план. Това означава не само да познаваме емоциите си, но и да ги приемаме, разбираме и интегрираме в живота си по конструктивен и позитивен начин.
Човешките емоции са необятна и сложна територия, която съчетава в себе си биология, психология, култура и личен опит. Продължаващото изучаване на емоциите и тяхната природа предоставя безкрайни възможности за разбиране както на отделния човек, така и на човечеството като цяло. Разбирането на тези процеси и механизми може да даде на хората нови инструменти за личностно развитие и по-добър, по-смислен живот. Това е и целта на изучаването на емоционалната интелигентност, което ни предоставя нова визия за това как да постигнем баланс между разума и емоциите, и как да изградим по-хармоничен и осъзнат живот.
Защо обучения от Мицев център?
Предлагаме това, което ще Ви направи успешни!
Благодарение на контакти с отдели Човешки ресурси в много организации, създаваме и развиваме отворени курсове за най-търсените специалисти на пазара на труда.
Интензивно обучение по официални учебни програми
На база материали на водещите американски и европейски компании в бранша, създадохме и верифицирахме отлично работещи учебни програми и методики. Натрупахме богат опит в създаване на персонализирани обучения и материали за да отговорим на конкретни нужди.
Имаме много натрупан опит и го споделяме с Вас
В Мицев център годишно организираме над 50 курса в Пловдив и региона. Нашите курсисти успешно се реализират на пазара на труда и ефективно прилагат наученото в курсовете. Обучаваме служители на десетки големи предприятия и фирми в цяла България. Регулярно организираме семинари, някои от които са напълно безплатни.